:) Ето тази картичка направих за една от учителките на племенника ми. Няколко дена вече снимките "отлежават" във фотоапарата ми и чакат да седна и да публикувам най- накрая. Като почнах, нямах никаква идея какво точно да правя и какъв резултат искам, но малкия толкова ме врънкаше, че нямаше как да откажа. :) Всичко тръгна от букетчето (какво по- подходящо за учителка от цветен букет?) и после нещата се наредиха... Нежни, "женски" цветове и залепена за гърба панделка, която се връзва отпред. Просто не устоях! :) Напоследък каквото и да правя все минимализирам нещата и не успявам да намеря място за една панделка. Затова и този път реших да я залепя и да завържа картичката, като символично малко подаръче. Малкия сам си я надписа вътре, моята работа свърши с изработката. :)
Отива при Фуриите и предизвикателството им за Цветница :)
Много, много отдавна познат ни беше подарил няколко домашноправени пиленца от прежда. Те винаги намираха своето място при великденските яйца и допреди няколко години си спомням, че все още имаше оцелели от подарената партида, но вече съм им позагубила дирите! :D Та, от онова време, някога през 90-те, през няколко години все се опитвам да достигна качеството на изработката на онези пиленца и все не успявам. Този ми опит е доста далеч от желаното, но въпреки всичко това са най- добрите пиленца които съм правила досега! Уау, и това ако не е напредък?!
Все пак, за да съм съвсем честна, трябва да призная, че човекът, който ни ги подари е чужденец, който си беше донесъл специален комплект за изработката им от родината си, а аз винаги съм ползвала подръчни материали. Но не се отказвам! 100% съм сигурна, че някой ден ще сколасам най- накрая да направя перфектните пилета, а дотогава малките ми мутантчета гордо ще се намърдват при яйцата по Великден, пък ако ще и яйцата да се напукат от стрес при вида им! ;)
Запознайте се с Фред. :) Фред, ако не сте забелязали все още е... Октопод! :D Той е много елегантен в своя цилиндър и официалното си "облекло" с ръкавелите и папионката... Готов за някой бал, да танцува цяла нощ валс, степ или каквото там може с толкова много... хъм... пипала. ;)
Хехе, Фред бе вдъхновен от картинката на картичката, която ще видите по- долу. И това вдъхновение ме върна години назад в детството, в първата половина на 90-те години на миналия век, когато на едно лагерно училище, един следобед ни бяха организирали кръжоци, на които ни учеха разни нещица... Аз се бутнах в групата с куклоправенето, и все се надявах, че ще свърша достатъчно бързо, че да намина и в друга група, но... Ядец! :D Останах си с куклите, а до ден днешен ми е "голяма" мъка, че не можах да разбера какво и как правеха другите групи.
Хаха, както вече казах Фред е доста официален, но само му спомени думата "парти" и стой, та гледай! Тогава той захвърля официалното "облекло" и с всичките си 8 пипала изпреварва даже заека по пътя към масата с лакомствата. Я, го вижте до какъв огромен сладолед се е докопал, а за близалката да не коментирам. ;)
Малко за картичката. :) Фред е оцветен с фулмастер зелен металик и резултатът не е никак лош, макар и да не е най- доброто, което можеше да му се случи. :D Брокатените химикали поиграха доста и по картинката и по зеления надпис, но какво да направя, като са ми голяма слабост? Сините букви са изрязани от картон и пообработени със синьо мастило. Харесаха ми как се получиха, макар, че не успях съвсем добре да изрежа вътрешността на буквите, но като за първи опит са добре. Лепнах и няколко лъскави стикери, които по принцип избягвам да слагам на картички, но този път, картичката стана леко тъмна, подвластна на синьото и зеленото и реших, че малко блясък и лъскавина, няма да навредят. :)
Е, това беше :) Картичката ми отива при Елшите и при Фуриите.
Най- накрая се наканих да снимам и публикувам картичките си за Щурото тази седмица! :) Бях солидно заета последните дни и все не оставаше свободно време. Хехе, предполагам на всеки му се е случвало да не може да реши как да разположи картичката си- "легнала" или "изправена". И на мен ми се случва, но този път наистина не можах да реша... Затова и направих и двата варианта. И това е резултатът! :D Поне сега не се чудя какво би се получило, ако бях обърнала картичката. ;)
Тази съм я оклепала с червено мастило и си плаче за ремонт. :D Няма да е точно сега обаче,а в някой друг ден, когато ще ми се поосвободи мъничко време- недостатъчно да направя цяла нова картичка, но достатъчно да оправя някоя и друга грешчица :)
На тази пък и намирам друг дефект, ама няма да го споделям, че съвсем ще се изложа. :D
:) И съвсем в духа на картичките, искам да ви благодаря, че ме навестихте!
Когато за пръв път отидох в Англия, по време на пътуването от летището, до мястото ни за настаняване, наблюдавах през прозореца на автобуса всичко наоколо... Знаете ли какво си мислех? Не разбирах как може една толкова зелена страна да не носи този прякор. Изумявах се мислено и си представях колко ли по- зелена е Ирландия, за да се кичи тя с титлата: "Зелената страна". :) Хехе, все още не съм имала възможността да провря лично, но се надявам и това да стане! 
Гърненцето злато, също е част от ирландските легенди. Според тях, ако човек успее да хване леприкон, може да му вземе всичкото събрано злато... Ако малкия хитряга не го измами естествено. ;) Хехе, като заговорихме за леприкони и Ирландия, гледали ли сте "Легенда за леприконите"? Ако сте пропуснали, тъкмо сега е момента да се потопите в света на ирландските легенди и да изживеете забранената любов на една фея и един леприкон... :)
Хехе, днес ми се доправи картичка и докато мислех за кое от предизвикателствата да се потрудя, реших... да ги комбинирам. Много голям проблем ми беше надписа. :( Нямам подходящ печат, а писането на ръка си е истинско мъчение. В крайна сметка и "малко" се размаза мастилото на брокатения химикал, но... случват се всякакви гафове, нали? :)
Зеления цвят е заради Елшите и деня на Св. Патрик. Моята картичка малко се отклонява от темата им за Ирландия, но пък по някаква си моя странна логика, надписа може да се продължи вътре в картичката с едно: "St Patrick's day"... Даже, като се замисля има малко рима. :) Надписа не съм го написала, понеже няма на кого да подаря картичка за деня на Св. Патрик, но ако някой каже, че я иска му я надписвам и пращам веднага! :)
За Картичкофуриите обаче не съм сигурна дали ще ми я приемат, тъй като зададеният размер е 7,5 на 7,5 сантиметра, а моята е нито по- малко, нито повече от 4, 5 на 4, 5. Виждате я снимана с монета от 1 лев за сравнение. :)
И в последния момент (за пореден път), ще се включа и в щурото предизвикателство. Имам 3 цветенца, всяко от които е изработено от по 3 елемента: хартиена конфетка от перфоратор, зелени камъчета за нокти във формата на цветенца и по една малка златна перличка за нокти, като тичинка на цветенцата. :)
Тази седмица бях доста заета и нямах време да направя картичка, с която да се включа в предизвикателството на Билба: "картички с различна форма". Картички обаче се приемат до 12.30 в събота и запретнах ръкави. :)
Цяла седмица мисля картичка с друг форма и докато ровех в кутията със стикери за нещо подходящо, попаднах на един стикер- китарка. Изкефих му се максимално, признавам си! Не само, защото идеята ми хареса повече от това, което бях намислила, а и поради факта, че от седмици мисля някакъв модел картичка за братовчед ми- върл металист, който друг цвят освен черното не признава. Въртяха ми се едни черепи в главата, но тази китарка ми се струва мнооого подходяща! Именно заради човека, за когото е предназначена, цветовете са доста убити,все пак целта е да я хареса, нали? Единственото, което ме притеснява е, че май попрекалих с нотите, но с 2 или 20 ноти, мисля че бъдещият рожденник, ще я хареса.
Сега обаче съм изправена пред нов проблем... След точно месец след батко си, другия ми братовчед също има рожден ден... И той е металист! O.o Така, че момичета, приемам идеи за черни картички. :D
"Движение и промяна" е новото предизвикателство на The Crazy Challenge. Темата е благодатна- идеи много! Още повече, че момичетата, не поставят ограничения за проекта- картичка, страница, бижу и каквото още ни хрумне, би могло да се добави към предизвикателството. И аз имах доста идеи, но накрая реших да пресъздам тази- рибки.
Имали ли сте домашен любимец- рибка? Аз лично не съм, но вкъщи периодично се появява отнякъде аквариум, в който неуморно щъкат малки лъскави създанийца... Някои от тях са толкова красиви, че съм оставала без думи. И винаги неуморни... Плуват насам- натам, спят ли изобщо някога? Не се ли уморяват?
Рибките са оцветени с брокатени химикали и блещукат... Е, далеч не, като истински, но поне наподобяват. :) Водораслите са панделка и листенца от изкуствено цвете, а от вътрешната страна на картичката има надпис, но ми падна батерията, преди да го снимам. Тези дни може да я нащракам и от вътре.
Една идея, която не беше чак толкова добра, стои в основата на тази картичка, направена за предизвикателството на Картичкофуриите. Кой дявол ме ръчна да отворя кутията с шаблоните за рисуване?? Знаете ли за какво са предназначени шаблоните за рисуване? Във всеки случай, не и за изрязване на очертани от шаблона елементи и половинчасово пренареждане и препотяване, в опит да се получи нещо, макар и близко, до идеята на шаблона! Крайния резултат го спасяват само брокатените химикали, които очертаха контурите. Ако обаче бях използвала по- светли цветове за розата и за листата и бях намацала крайчетата с мастило, може би също нямаше да се получи зле? Може и да пробвам някой ден... След като забравя мъките по нареждането на елементите на цветето, което няма да е скоро! ;)
п.п. картичката я "кръсти" сестра ми, когато я видя, но определено ѝ отива, нали? :)
Чели ли сте "Мечо Пух"? А можете ли да си представите "Мечо Пух" без Тигъра например? Аз бих могла. Трудно е, но не невъзможно. Мога да си представя Пух, дори без Йори, който няма да крия, ми е любимец. Без Прасчо обаче не мога! В гората на приятелството, Прасчо, е най- добрият, макар и малко наивен и глуповат (типично по прасешки), приятел на Пух. Всеки от нас заслужава да има своя гора на приятелството, в която да се смее и тъжи, в компанията на Тигъра, Зайо, Бухала... и Йори естествено! Но без един Прасчо, това няма да е истинска гора на приятеството... Затова, пожелавам на всички голяма компания верни приятели, но най- вече по един Прасчо! Аз отдавна съм намерила своя, и не го заменям за нищо, даже и за Йори! :)
И така, типично за мен, ще се опитам да хвана последния влак за предизвикателството на картичкофуриите.
Картичката, с която се включвам я направих за класната ръководителка на племенника ми. Беше ми заръчано да направя "валентинка", но водена от презумпцията, че някои хора в България все още "ритат срещу ръжена" и не признават католическия Свети Валентин за празник, направих 2 в 1- картичка, която се опитва да обедини и двата празника. Така, който и от празниците да си е избрала да отпразнува, учителката е поздравена.
А и посланието е, че Любовта и Виното се допълват перфектно и не е нужно да се противопоставят, нали?! ;)
