понеделник, 26 април 2010 г.

It's cupcake time!



:) Най- сетне се наканих да направя нещо. От няколко седмици съм позатрупана със задачи и други ангажименти, а като изгубя инерция за творене, когато ми се освободи време, гледам да се скатая. А днес пък не ми се пише дълъг пост. (пак се скатавам)

Както и да е. :) Картичката ми е за Щурото, в наистина последния момент.

п.п. получила съм награда от Krissbal, но сега наистина нямам достатъчно време да се занимая с това, за което моля да бъда извинена. Веднага щом се освободя ще се поправя. :)

събота, 3 април 2010 г.

Картичка за Цветница


Цветница е имен ден за мнозина, но за мен винаги и най- вече е бил на най- добрата ми приятелка. :) Тя носи име на растение, което и до ден днешен не знам, как изглежда! :D Въпреки всичко знаех точно какво да сложа на картичката- роза. Розичката е прякор, който тя вече си носи доста дълго време и определено и отива. Защо ли?Ами като видите картичката и ще разберете ;) Казват, че е опознаваш един човек, едва когато изядеш торба със сол с него. :D Ние май вече цял чувал привършваме! ;) Знаем си и добрите страни и недостатъците... Мисля, че само на такъв човек е позволено да каже за някого, че е колкото красив... толкова и бодлив! :D Пък това, че аз съм по- бодлива и от нея и мязам на трънче, няма да коментирам ;)

Розичката е в тези цветове, защото от всичките ми 4 опита с оцветяването, тази се получи най- добре, няма друг скрит смисъл. Важно ми беше да има роза, но не и какъв цвят. Цветовете естествено не ми се получиха на снимката, но това е често срещано явление. Празното място вдясно, всъщност не е празно. :) Има същото квадратче, както вляво, но не го сложих, защото има лично послание, което си е предназначено само за получателя на картичката.
И с последния влак (пак, пак), ще я пратя на Фуриите. Ако някой го интересува изработката на картичката, ще се постарая да намеря видеото, утре или вдругиден. Просто днес не успях. :)

четвъртък, 1 април 2010 г.

Пъстро букетче

:) Ето тази картичка направих за една от учителките на племенника ми. Няколко дена вече снимките "отлежават" във фотоапарата ми и чакат да седна и да публикувам най- накрая. Като почнах, нямах никаква идея какво точно да правя и какъв резултат искам, но малкия толкова ме врънкаше, че нямаше как да откажа. :) Всичко тръгна от букетчето (какво по- подходящо за учителка от цветен букет?) и после нещата се наредиха... Нежни, "женски" цветове и залепена за гърба панделка, която се връзва отпред. Просто не устоях! :) Напоследък каквото и да правя все минимализирам нещата и не успявам да намеря място за една панделка. Затова и този път реших да я залепя и да завържа картичката, като символично малко подаръче. Малкия сам си я надписа вътре, моята работа свърши с изработката. :)

Отива при Фуриите и предизвикателството им за Цветница :) 

п.п. Според информация "първа ръка", учителката много си я е харесала, а това е най- важното, нали? ;)

неделя, 28 март 2010 г.

Великденски пиленца

Много, много отдавна познат ни беше подарил няколко домашноправени пиленца от прежда. Те винаги намираха своето място при великденските яйца и допреди няколко години си спомням, че все още имаше оцелели от подарената партида, но вече съм им позагубила дирите! :D Та, от онова време, някога през 90-те, през няколко години все се опитвам да достигна качеството на изработката на онези пиленца и все не успявам. Този ми опит е доста далеч от желаното, но въпреки всичко това са най- добрите пиленца които съм правила досега! Уау, и това ако не е напредък?!


Все пак, за да съм съвсем честна, трябва да призная, че човекът, който ни ги подари е чужденец, който си беше донесъл специален комплект за изработката им от родината си, а аз винаги съм ползвала подръчни материали. Но не се отказвам! 100% съм сигурна, че някой ден ще сколасам най- накрая да направя перфектните пилета, а дотогава малките ми мутантчета гордо ще се намърдват при яйцата по Великден, пък ако ще и яйцата да се напукат от стрес при вида им! ;)


Мисля да ги включа към великденското щуро предизвикатество. Все пак са позволени всякакви проекти... Мисля, че няма да ми откажат 3 мутирали пиленца, нали? :D

вторник, 23 март 2010 г.

Фред Октоподов

Запознайте се с Фред. :) Фред, ако не сте забелязали все още е... Октопод! :D Той е много елегантен в своя цилиндър и официалното си  "облекло" с ръкавелите и папионката... Готов за някой бал, да танцува цяла нощ валс, степ или каквото там може с толкова много... хъм... пипала. ;)

Хехе, Фред бе вдъхновен от картинката на картичката, която ще видите по- долу. И това вдъхновение ме върна години назад в детството, в първата половина на 90-те години на миналия век, когато на едно лагерно училище, един следобед ни бяха организирали кръжоци, на които ни учеха разни нещица... Аз се бутнах в групата с куклоправенето, и все се надявах, че ще свърша достатъчно бързо, че да намина и в друга група, но... Ядец! :D Останах си с куклите, а до ден днешен ми е "голяма" мъка, че не можах да разбера какво и как правеха другите групи.

Хаха, както вече казах  Фред е доста официален, но само му спомени думата "парти" и стой, та гледай! Тогава той захвърля официалното "облекло" и с всичките си 8 пипала изпреварва даже заека по пътя към масата с лакомствата. Я, го вижте до какъв огромен сладолед се е докопал, а за близалката да не коментирам. ;)

Малко за картичката. :) Фред е оцветен с фулмастер зелен металик и резултатът не е никак лош, макар и да не е най- доброто, което можеше да му се случи. :D Брокатените химикали поиграха доста и по картинката и по зеления надпис, но какво да направя, като са ми голяма слабост? Сините букви са изрязани от картон и пообработени със синьо мастило. Харесаха ми как се получиха, макар, че не успях съвсем добре да изрежа вътрешността на буквите, но като за първи опит са добре. Лепнах и няколко лъскави стикери, които по принцип избягвам да слагам на картички, но този път, картичката стана леко тъмна, подвластна на синьото и зеленото и реших, че малко блясък и лъскавина, няма да навредят. :)

Е, това беше :) Картичката ми отива при Елшите и при Фуриите.

събота, 20 март 2010 г.

Семпли и елегантни в червено...

Най- накрая се наканих да снимам и публикувам картичките си за Щурото тази седмица! :) Бях солидно заета последните дни и все не оставаше свободно време. Хехе, предполагам на всеки му се е случвало да не може да реши как да разположи картичката си- "легнала" или "изправена". И на мен ми се случва, но този път наистина не можах да реша... Затова и направих и двата варианта. И това е резултатът! :D Поне сега не се чудя какво би се получило, ако бях обърнала картичката. ;)

Тази съм я оклепала с червено мастило и си плаче за ремонт. :D Няма да е точно сега обаче,а в някой друг ден, когато ще ми се поосвободи мъничко време- недостатъчно да направя цяла нова картичка, но достатъчно да оправя някоя и друга грешчица :)

На тази пък и намирам друг дефект, ама няма да го споделям, че съвсем ще се изложа. :D 

:) И съвсем в духа на картичките, искам да ви благодаря, че ме навестихте!

вторник, 16 март 2010 г.

Happy St Patrick's day!

Когато за пръв път отидох в Англия, по време на пътуването от летището, до мястото ни за настаняване, наблюдавах през прозореца на автобуса всичко наоколо... Знаете ли какво си мислех? Не разбирах как може една толкова зелена страна да не носи този прякор. Изумявах се мислено и си представях колко ли по- зелена е Ирландия, за да се кичи тя с титлата: "Зелената страна". :) Хехе, все още не съм имала възможността да провря лично, но се надявам и това да стане!

Идеята за картичката е сбор от много места и много неща. След като поровичках малко из нета, стигнах до легендата за Свети Патрик и трилистната детелина, която той използвал, за да обясни на ирландците идеята за Светата Троица. Затова и моята детелинка не е, носещата късмет, според поверието, четерилистна, а толкова обикновената трилистна. Всъщност, ако се вгледате ще забележите, че всички детелинки са трилистни, констатирах, че дори тази на леприконската шапка е такава. :) Като споменах шапката да уточня, че така съм я сложила, че лекинко захваща картичката и я държи затворена. Утре на светло може и да направя нови снимки, че по това време, колкото и да се мъчих, не ми се получи.
Гърненцето злато, също е част от ирландските легенди. Според тях, ако човек успее да хване леприкон, може да му вземе всичкото събрано злато... Ако малкия хитряга не го измами естествено. ;) Хехе, като заговорихме за леприкони и Ирландия, гледали ли сте "Легенда за леприконите"? Ако сте пропуснали, тъкмо сега е момента да се потопите в света на ирландските легенди и да изживеете забранената любов на една фея и един леприкон... :)